Наградените на Фестивала във Венеция станаха ясни събота вечер, но ако някой е пропуснал тази новина, ето и списъка с удостоените с приз ленти.
Журито с председател Дарън Аронофоски и членове Ейя-Лииза Антила, Дейвид Бърн, Тод Хайнс, Марио Мартоне, Алба Рорвахер и Андре' Тешин отредиха следното:
Златен Лъв за най-добър филм - "Фауст" на Александър Сокуров (Русия)
Сребърен Лъв за най-добър режисьор - Шангюн Кай за филма "Ren Shan Ren Hai" (People Mountain People Sea) (Китай - Хонг Конг)
Специалната награда на журито - "Terraferma" на Емануеле Криалезе (Италия)
Купа Волпи за най-добра женска роля - Деани Ип във филма "Tao Jie" (A Simple Life) на Ан Хуи (Китай - Хонг Конг)
Наградата Марчело Мастрояни за млад актьор-дебютант - Шота Сометани и Фуми Никайдо във филма "Himizu" на Сион Соно (Япония)
Както може и сами да забелжите моят фаворит "Carnage" на Роман Полански не фигурира в щастливия списък, но аз въпреки това държа да изгледам това така очаквано и явно противоречиво произведение. В следващите дни ще имам възможността да посетя прожекциите и на други два фестивални филма - "Убиецът Джо" на Уилям Фридкин и "Shame" на Стив МакКуин. Очакват се "горещи" дни на тези интернет честоти.
Междувременно в Милано тече набиращият скорост Milano Film Festival. Вчерашният ден, подобно на всеки друг от програмата на фестивала, предлагаше различни по националност и жанр прожекции. След внимателен анализ и употреба на секретни техники на подбор, спрях вниманието си на една гръцка лента - "Wasted Youth". 
Противно на очакванията ми залата беше пълна... Филмът започна и свърши без да се усетя, без да ми остави почти нищо освен един въпрос - защо вместо "Wasted Youth" заглавието не е "Wasted Time"?
Освен всичко друго режисьорите са двама (Аргирис Пападимитропулос и Ян Вогел) и за съжаление не бяха на прожекцията, защото имах доста въпроси на края на филма... Две истории, които се преплетоха едва в края и то по възможно най-безумния начин... "Болезнени" близки кадри, които в един определен момент започват да стават досадни... Липса на смисъл в изполваните похвати и безкрайно търсене на посока във филма...
Дали аз не разбрах или гръцкият стил ми е просто непознат?
Няма коментари:
Публикуване на коментар