Венециански въздух в Милано

Истината е, че не смогвам да пиша много често. Тази седмица ще ми се съберат близо 64 часа работа и времето, което ми е нужно, за да драсна два реда в блога е изключително ограничено.

Затова ще карам по същество...

Бях ви споменал, че ще гледам три филма от последния Фестивал във Венеция - "Carnage", "Killer Joe" и "Shame".

Никога не съм бил голям фен на Роман Полански, но трябва да призная, че "Carnage" е едно от най-хубавите ми кино преживявания в последните няколко месеца. Ритмичното развитие на действието, перфектните диалози и безупречният квартет актьори (Кейт Уинслет, Джоди Фостър, Кристоф Уолц, Джон Райли) правят този филм наистина интригуващ. И си представете, че всичко се случва в един апартамент с участието на едва четири персонажа. Явно за големите режисьори това е достатъчно. И ето че Роман Полански се оказва такъв. Странно, че нито една статуетка от престижния Фестивал не отиде в ръцете на екипа работил върху "Carnage". И накрая един съвет - не пропускайте да наблюдавате внимателно всяко движение и всяка физиономия на Кристоф Уолц - актьорската му игра наистина е впечатляваща.

"Killer Joe"... Не знам откъде да започна, защото филмът е с много странна структура и не ме грабна... Ама никак! Режисьорът Уилям Фридкин прави опит да имитира добрия стар Тарантино, но без особен успех. Промишлено количество кръв, псувни за добър ден и голи тела в дълбоката американска провинция - това са зле смесените компоненти на лентата. От друга страна прави впечатлените ролята на наемен убиец изпълнена от Матю МакКонъхи, който съм свикнал да гледам в промити сърцераздирателни истории и безумни розови комедии. Емил Хърш също не се справя зле, но двамата с МакКонъхи не са достатъчни, за да спасят "опита за летене" на Уилям Фридкин.

За да приключа цикъла "Венециански въздух в Милано", сряда вечерта в програмата ми беше вписан "Shame". Първа сцена - Майкъл Фасбендер лежи гол на леглото си покрит от една завивка. Става с цялата си прелест (и като казвам цялата, значи цялата) и отива да се къпе. Втора сцена - Майкъл Фасбендер си вика проститутка. Осма сцена - Фасбендер уринира в апартамента си и за сюжета на филма е важно ние също да го наблюдаваме. Двадесета сцена - Фасбендер вече е преспал с половин Ню Йорк и решава да опита с противоположния пол...

Мога да продължа до безкрай в описанието на сцените, но съдържанието на кадрите е малко или много същото. В тази история за секса, отношенията между хората и кризата в семейните връзки режисьорът Стив МакКуин определено е имал интересна идея за развитие, но някъде измежду безкрайните голи сцени може би е загубил тънката червена линия, която свързва нишките във филма.

Наградата за най-добра мъжка роля на Майкъл Фасбендер е напълно заслужена. Актьорът въплъщава перфектно своя персонаж и му дава без компромиси своето тяло, изражение и емоции.

Така приключи моето докосване до света на Фестивала във Венеция. Следващата кино-спирка ще бъде новият филм на моя идол Педро Алмодовар - "Кожaта, в която живея".

The Name of the Game? и малко "Стъклен дом"

Отсега да си знаете - когато няколко поредни дни не пиша нищо ново в блога, вариантите са два. Или е имало Шампионска лига, или е станало нещо важно, което е попречило на моята мисловно-блогърска дейност. Е, ако трябва да съм откровен докрай, по принцип когато има мач на Милан, губя концентрация за почти всичко останало.

Какво остава за мач като Барселона-Милан.... Имайки предвид естеството на блога няма да се задълбавам в технически анализ на срещата. Единственото, което искам да подложа на вашето внимание е следното видео, което говори само по себе си за червено-черните фенове и предаността им към отбора. :)  Името на коментатора е Тициано Крудели и във всеки мач на Милан рискува поне по 3-4 инфаркта...

Като съм започнал да пиша за глупости или по-точно за теми далечни от киното, сега е момента да ви споделя, че с голямо закъснение започнах да гледам "Стъклен дом". Не можеше да остана безразличен към този мащабен за България феномен и ето че реших да навляза в интригите на вече митичния български сериал.

В момента съм към края на втория сезон и не мога да изразя нито прекален ентусиазъм, нито кой знае каква критика. Съзнавам, че едно от основните правила на телевизията е постоянно да ти повтаря за какво става дума, но в някои моменти създателите на "Стъклен дом" направо ме взимат на подбив с безумни детайлни обяснения от типа "Ако случайно някой не си разбрал какво е станало в предните 60 епизода".

Другото, което е на границата на поносимото е така нареченото продуктово позициониране, което в случая аз бих нарекъл "продуктово навиране в очите на зрителите". Героите използват фрази като "Подай ми Кока-Колата", които не може да чуете дори ако прекарате една година на софрата на създателя на легендарната американска газирана напитка. Просто всички казват "кола", а не "Кока-Кола". Освен това, някои рекламни решения са в абсолютен разрез с природата на персонажите. Давам един пример и спирам с критиката, защото имам и някои положителни бележки. Всемогъщата и надменна Елена (жена на собственика на най-оборотния мол в София) не само пазарува и влачи полиетиленови (терминът е специално за майка ми, която ми е казала, че да казвам найлонови не е правилно:)) пликчета, а на всичкото отгоре ходи не къде да е а във веригата с най-discount реноме в Европа - Lidl. Вярно, че сме страна на парадокси, но все пак...

Иначе трябва да призная, че нивото на сериала не е никак ниско. Не че има база за сравнение, но като за начало сякаш създателите са намерили правилния път. Просто е въпрос на време да достигнем поетиката на "Dr. House"... Време има!:)

Скоро ще съм изгледал всички излязли досега серии и ще пиша отново по темата.

Тази вечер няма да напредна в това си начинание, защото от 22ч. ще изгледам новия филм на Роман Полански - "Carnage". Отивам с много ентусиазъм, който се надявам да оцелее и по време на прожекцията.

Скоро feedback от лентата!

And the winners are...

Наградените на Фестивала във Венеция станаха ясни събота вечер, но ако някой е пропуснал тази новина, ето и списъка с удостоените с приз ленти.

Журито с председател Дарън Аронофоски и членове Ейя-Лииза Антила, Дейвид Бърн, Тод Хайнс, Марио Мартоне, Алба Рорвахер и Андре' Тешин отредиха следното:

Златен Лъв за най-добър филм - "Фауст" на Александър Сокуров (Русия)

Сребърен Лъв за най-добър режисьор - Шангюн Кай за филма "Ren Shan Ren Hai" (People Mountain People Sea) (Китай - Хонг Конг)

Специалната награда на журито - "Terraferma" на Емануеле Криалезе (Италия)

Купа Волпи за най-добра мъжка роля - Майкъл Фасбендер във филма "Shame" на Стив МакКуин (Великобритания)

Купа Волпи за най-добра женска роля - Деани Ип във филма "Tao Jie" (A Simple Life) на Ан Хуи (Китай - Хонг Конг)

Наградата Марчело Мастрояни за млад актьор-дебютант - Шота Сометани и Фуми Никайдо във филма "Himizu" на Сион Соно (Япония)

Както може и сами да забелжите моят фаворит "Carnage" на Роман Полански не фигурира в щастливия списък, но аз въпреки това държа да изгледам това така очаквано и явно противоречиво произведение. В следващите дни ще имам възможността да посетя прожекциите и на други два фестивални филма - "Убиецът Джо" на Уилям Фридкин и "Shame" на Стив МакКуин. Очакват се "горещи" дни на тези интернет честоти.

Междувременно в Милано тече набиращият скорост Milano Film Festival. Вчерашният ден, подобно на всеки друг от програмата на фестивала, предлагаше различни по националност и жанр прожекции. След внимателен анализ и употреба на секретни техники на подбор, спрях вниманието си на една гръцка лента - "Wasted Youth". 

Противно на очакванията ми залата беше пълна... Филмът започна и свърши без да се усетя, без да ми остави почти нищо освен един въпрос - защо вместо "Wasted Youth" заглавието не е "Wasted Time"?

Освен всичко друго режисьорите са двама (Аргирис Пападимитропулос и Ян Вогел) и за съжаление не бяха на прожекцията, защото имах доста въпроси на края на филма... Две истории, които се преплетоха едва в края и то по възможно най-безумния начин... "Болезнени" близки кадри, които в един определен момент започват да стават досадни... Липса на смисъл в изполваните похвати и безкрайно търсене на посока във филма...

Дали аз не разбрах или гръцкият стил ми е просто непознат?

Back in the game!

Ето че след дълго отсъствие от блог-сцената, интернет пространството ще бъде отново "замърсено" от моите разсъждения за киното. Дълго се чудих дали има смисъл да пиша отново и реших, че ако се възвърна към моя MovieMind, трябва да намеря начин да въвличам и развличам моите читатели повече от преди.

Така реших да изоставя класическия филмов анализ, който понякога може да бъде скучен и сега ще пиша в напълно свободна форма каквато е и най-подходяща за един блог. Това значи, че ще мога да коментирам само с две думи цял филм, ще изразявам ентусиазма си от последния трейлър на "Батман" и ще продължавам да се чудя защо определени персонажи продължават да правят кино!

Идната седмица ми предстои да изгледам някои от филмите от Фестивала във Венеция. Тази есклузивна възможност ще бъде отразена на тази страница, която се надявам да посещавате сравнително често (сутрин и вечер например :).

В навечерието на присъждането на призовете от престижния фестивал, аз вече имам някои фаворити. Говори се за гениален Полански, интересен Джордж Клууни и разочароваща Моника Белучи...

Аз залагам на "Carnage" на Роман Полански и ви оставям да изгледате обещаващия трейлър.