С мръсна газ

С мръсна газ, 2011 (Drive Angry)

Режисьор: Патрик Лусиер

Сценаристи: Патрик Лусиер, Тод Фармър

В ролите: Никълъс Кейдж, Амбър Хард, Том Аткинс, Уилям Фичнер, Дейвид Морз, Били Бърк, Прюит Тейлър Винс, Криста Кембъл

Жанр: Екшън - трилър

Времетраене: 104 минути

Не знам до къде може да стигне екранната лудост на Никълъс Кейдж, но с всеки следващ филм залязващата холивудска легенда ме стъписва все повече и повече. Новата перла в короната на безумиeтo носи поетичното име „С мръсна газ” и е изцяло заснета в 3D.

Джон Милтън (Никълъс Кейдж) има сериозни сметки за оправяне. Собствената му дъщеря е убита, а внучката му отвлечена от сатаничния лидер Джона Кинг (Били Бърк). В търсене на виновника, Милтън обикаля американския Юг и попада на главозамайващата сервитьорка Пайпър (Амбър Хард), която същевременно залавя своя приятел в изневяра. Уморена от монотонния си живот и със силно желание за промяна, младата блондинка се присъединява към мистериозния отмъстител и го съпътства в опасната му мисия. Двамата имат време до следващото пълнолуние, за да спасят внучката на Милтън от жертвоприношение, а до тогава не остава много време.

Още от първите минути на лентата сме катапултирани в шеметни преследвания и безцеремонни убийства, в които крайниците на жертвите рядко остават на своите места. Историята се развива динамично до последната минута, но това не значи че в нея има какъвто и да било смисъл. Сценаристите Патрик Лусиер („Кървавият Свети Валентин”, 2009) и Тод Фармър („Джейсън X”, 2001) пускат фантазиите си на воля и резултатът е сюжет, който е някъде между комичното, трагичното и фантасмагоричното.

Липсват добре определени персонажи, които да създадат достоверни опозиции. Липсва истинска сюжетна линия, която да намери своята логична развръзка в края на филма. Липсва реален залог, който да движи действията на героите в лентата.

Това което не липсва, и съм изненадан че го казвам, е добре реализираната триизмерна картина. Лусиер, който е и режисьор на проекта, заснема цялата продукция в 3D и за разлика от филмите, в които ефектът е добавен при пост-продукцията, „С мръсна газ” поне в това отношение е убедителен.

За сметка на това всичко останало е белязано от повърхностни решения и бегли опити за смесване на жанровете. Не е ясно какво точно цели лентата. Налице са сурово насилие типично за филм на ужасите, някоя друга духовита реплика, екшън преследвания, престрелки и свръхестествени събития от дяволски произход.

През всичките 104 минути екранно време, наблюдавах случващото се със силно oзадачение и все още продължавам да се чудя защо такива филми продължават да се продуцират и то със завидни суми от близо 50 милиона долара?

В същото време, в главата ми се върти и друг не по-малко сериозен въпрос – има ли все още някой в Холивуд, който да не е изтрил номера на Никълъс Кейдж („Сезонът на вещиците”, 2011)? Последният път когато коментирах изявите на въпросния актьор оставих клавиатурата мислейки, че по-зле от това няма накъде. Е, явно съм сгрешил!

Пристигащ директно от Ада, изрусен и с празно изражение, Кейдж се превъплъщава в Джон Милтън. Вярно е, че безсмислените реплики на неговия персонаж и още по-безсмислените му действия ограничават бедния Никълъс, но актьор от неговия калибър не може да се пуска толкова лесно по течението на всички роли, които му предлагат.

Спътницата на Кейдж в адските му приключения е сравнително по-сполучлива в своята интерпретация. Красивата актриса Амбър Хард („Zombieland”, 2009) е своенравната Пайпър и присъствието й в лентата е един от малкото хубави моменти. Казах присъствието, не актьорската игра.

Приятната изненада е Уилям Фичнер („Луда нощ”, 2010), който влиза в ролята на един необикновен Счетоводител и бих казал, че неговият персонаж е най-интригуващия в историята. За съжаление му е отделено място в периферията на сюжета и влиянието му върху развитието на събитията е ограничено.

„С мръсна газ” за пореден път разочарова моите очаквания по отношение на Никълъс Кейдж и опитите му за завръщане към висококласната актьорска игра. Този филм е един от „върховете” в неговото пътуване към дъното. Ако продължава в същия дух, подобно на друга интересна личност (за съжаление останала незабелязана от световната аудитория), може да се сдобие с група във Facebook – „Да помогнем на Никълъс Кейдж да спре да участва в каквито и да било филми”.

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Безпощадно”, 2010 (“Faster”)

 

Next:  MovieMind се оттегля в кратка творческа пауза. До скоро!

Без име

Без име, 2010 (Unknown)

Режисьор: Жауме Колет-Сера

Сценаристи: Оливър Бутчер, Стивън Корнуел

В ролите: Лиам Нийсън, Даян Крюгер, Ейдън Куин, Дженюъри Джоунс, Франк Лангела, Карл Маркович, Мидо Хамада, Бруно Ганц

Жанр: Екшън - мистерия

Времетраене: 113 минути

Не сме свикнали да гледаме Лиам Нийсън в главни роли в холивудските продукции, но в последните няколко години соло изявите му са в центъра на две екшън ленти – приемливата „Твърде лично” (2008), в която спасява дъщеря си и излязлата наскоро по кината „Без име” (2011), в която се опитва да запази собствения си живот.

Доктор Мартин Харис се пробужда след жестока автомобилна катастрофа в Берлин и открива, че собствената му съпруга не го разпознава и друг мъж е откраднал неговата самоличност. Игнориран от властите, които отказват да му повярват и преследван от мистериозни убийци, д-р Харис се оказва сам в чужда страна и е принуден да търси помощ от непознати. В търсене на истината го очакват опасни премеждия, които ще го накарат да постави под въпрос собствената си психична стабилност.

Историята за главния герой, който се опитва да си върне идиличния живот, но никой не му вярва, защото всички улики са против него не е никак нова за седмото изкуство. Сценарият на Оливър Бутчер и Стивън Корнуел се базира на романа „Out of my head” на френския писател Дидие Ван Каувелаерт. За съжаление двамата сравнително неопитни сценаристи не успяват да адаптират книгата по най-добрия възможен начин и допускат поредица от грешки, които са уловими дори за най-невнимателните в залата.

За да „влезете” в света, който ви предлага филма, ще трябва да притиснете силно способността си да разсъждавате логично и ще се наложи да затворите очите си пред някои наистина фрапантни несъответствия. Един американец в Берлин, който катастрофира жестоко, няма никакви документи за самоличност, никой не го разпознава, но от някъде е постоянно снабден с евро банкноти, които пръска на всяка крачка?!? Една имигрантка, която безпроблемно приема в къщата си непознати?!? Един шейх, който се отказва от безгранично богатство в името на доброто на човешката раса?!?

В тази критична ситуация режисьорът Жауме Колет-Сера („Сираче”, 2009) е изправен пред истински подвиг, за да избегне опасността от пълен провал. Може да се каже, че испанския талант спасява каквото може и ускорява действието налагайки динамичен ритъм във всяка сцена и предлагайки на зрителите качествени екшън сцени с европейски оттенък. Ще разпознаете по-сдържания стил в моментите, в които при преследвания и катастрофи избухват в пламъци само замесените в гонката, а не целия квартал през който преминават.

Трилър-атмосферата и напрежението са добре поддържани почти до финалните минути на лентата, но тогава всички мистерии се разрешават по възможно най-елементарния и банален начин – няколкоминутен монолог-ретроспекция на отрицателния герой, в който става ясно кой кой е. Аз лично бях малко изненадан от разплитането на възела, но последвалите го събития изтриха положителното ми впечатление. Няма да разкривам други подробности от сценария, но усещането е познато – „Това вече съм го гледал!”

Лиам Нийсън („Следващите три дни”, 2010) е един от най-активните актьори в момента и много често ми се налага да коментирам интерпретациите му. Застаряващият британец заприличва все повече на Харисън Форд в своето поведение на големия екран, но разликата в нивото е повече от очевидна. Ролята му не предлага особени предизвикателства и Нийсън се движи на автопилот из улиците на Берлин изпъквайки само в размяната на юмруци по време на безмилостните схватки.

Двете женски фигури, които придружават главния герой в неговите приключения са поверени на Даян Крюгер („Г-н Ничий”, 2009) и Дженюъри Джоунс („Рок радио”, 2009). Магнетичното им присъствие се забелязва в сцените с тяхно участие и най-вече Крюгер се отличава с успешното превъплъщение на нелегалната имигрантка Джина.

„Без име” не поставя високи цели пред себе си и това е ясно още от момента, в който изгледате трейлъра на филма. В своите намерения, продукцията може да се определи дори като успешна. И въпреки това, ако решите да гледате „Без име”, моят съвет е да отидете в залата Без претенции и Без големи очаквания.

Ако ви хареса този филм, гледайте: “Агент Солт”, 2010 (“Salt”)

Next: „С мръсна газ”, 2011 (“Drive Angry”)