Somewhere

Somewhere, 2010

Режисьор: София Копола

Сценарист: София Копола

В ролите: Стивън Дорф, Ел Фанинг, Мишел Монаган, Бенисио Дел Торо, Лаура Рамси, Робърт Шварцман, Елиза Куи, Кариса Шанън

Жанр: Драма

Има една категория филми, която е често обект на особен интерес от страна на публиката и критиката. Това са така наречените „фестивални победители”. Всяка година Венеция, Кан и Берлин съставят програмата си от ленти от цял свят и дават възможност на независимите продукции да получат поле за изява. Много често излъчените по време на фестивала произведения не достигат до кино залите, защото са несъвместими с комерсиалните стратегии на пазара. В малкото случаи, в които се стига до прожекции за широката публика, зрителите влизат в контакт с нещо странно и ново, което не винаги остава разбрано.

Такъв е случая и с последния филм на София Копола – „Somewhere” (премиера в България 24 декември 2010). Дъщерята на една от най-влиятелните личности в кино индустрията, режисьора Франсис Форд Копола („Кръстникът”, 1972), се впуска в дълбокомислени разсъждения за света на шоубизнеса, блясъка на прожекторите и самотата извън сцената.

По-голямата част от действието се развива в легендарния хотел Chateau Marmont в Лос Анжелис. Въпросната сграда е била убежище за много звезди от Холивуд и техния разкрепостен начин на живот. Сред тях са Мерилин Монро, Леонардо Ди Каприо, Джеймс Дийн, Пол Нюман и Джон Белуши, който, през 1982, издъхва именно в една от стаите на хотела след свръхдоза наркотици.

Изборът на мястото не е случаен. София Копола израства обикаляйки света с баща си и прекарва детството си по хотелските стаи. Това е и причината, поради която нейните персонажи често се намират на места, които принадлежат на всички и същевременно не са на никого – хотели, улици, площади…

„Somewhere” ни запознава с Джони Марко (Стивън Дорф) – преуспяла холивудска звезда, която прекарва дните и нощите си именно в Chateau Marmont сред безразборен секс, наркотици, алкохол и други „здравословни” практики. Всичко в живота му се развива от само себе си, докато един ден не се налага да прекара няколко дни с дванайсетгодишната си дъщеря (Ел Фанинг). Актьорът се оставя на течението, по което го води малкото момиче и времето, което споделя с нея се оказва по-смислено от всичко останало в живота му досега.

Стивън Дорф („Обществени врагове”, 2009) прави първа по-сериозна крачка в своята кариера и, чрез персонажа на Джони Марко, демонстрира добри актьорски способности и изразителна мимика. Малолетната му партньорка на снимачната площадка, малката сестра на Дакота Фанинг, Ел („Странният случай с Бенджамин Бътън”, 2008), се отличава със завиден талант и на моменти погледът на момичето излъчва емоции, които много зрели актьори и до ден днешен не успяват да комуникират.

След „Обречени да умрат” (1999), „Изгубени в превода” (2003) и духовития „Мария Антоанета” (2006), София Копола застава за четвърти път зад камерата, но се оказва, че този път „талантливата дъщеря” има наистина малко за казване. “Somewhere” се характеризира с минимален стил, неутрална визия и меланхоличен тон. Опитът за философски поглед върху събитията (там, където изобщо има такива) и самотата „подхлъзват” режисьорката към повърхностното и историята не напредва в своето развитие.

Този портрет, нарисуван с тишина, би могъл да бъде гениален в рамките на един късометражен филм, но когато в продължение на час и половина очаквате неочакваното, резултатът е разочароващ.

Следващите начинания на София Копола са ориентирани към света на модата. След Фестивала във Венеция, тя се е отправила към Париж, където ще бъде дизайнер на чанти и обувки за Гучи.

Може “някъде” сред скиците резултатът да е по-добър.

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Сред дивата природа”, 2007 („Into the Wild”)

Next: Носителят на “Златна Палма” 2009 на Фестивала в Кан – „Бялата лента”, 2009 („The White Ribbon”)