Антихрист

Антихрист, 2009 (Antichrist)

Режисьор: Ларс фон Триер

Сценарист: Ларс фон Триер

В ролите: Уилям Дефо, Шарлот Гейнсбърг, Сторм Салстром

Жанр: Драма

Както вече стана ясно от „Somewhere” и „Бялата лента”, фестивалните филми са особени продукти, които винаги предизвикват противоречиви впечатления. Сред всички обаче в последно време се открои един – „Антихрист” на Ларс фон Триер. Явно българските кино-разпространители са набрали смелост за подобен ход и скандалната творба на датския режисьор най-накрая намери място в програмите на родните кина.

След като стъписа всички на Фестивала в Кан през 2009 и отнесе любопитната анти-награда за омраза към човечеството, „Антихрист” продължава своя поход по екраните из цял свят и никъде не остава незабелязан.

Преди да започне снимките на филма, режисьорът Ларс фон Триер се подвизава за около 2 месеца в болница за хора с психични увреждания, за да се избави от завладялата го депресия. Може би точно проблемното съзнание на датския творец е ключът от „палатката на ужасите”.

Историята започва с разтърсващата смърт на малко момче, което пада от прозореца на собствения си дом, докато родителите му са част от една от най-еротичните сцени в съвременното кино. Нещастната случка съкрушава родителите на детето и в търсене на спокойствие и лек на болката двамата отиват в Еден - местност, където имат малка хижа, в която обикновено прекарват лятото. Съпругът е психотерапевт и прави опити да съживи връзката със своята половинка, но всичко се оказва по-трудно от предвиденото и наяве излизат злини, които човешката същност трудно може да приеме.

Преди да започнете своето пътешествие в странния свят на Ларс фон Триер („Големият шеф”, 2006), трябва да оставите извън съзнанието си всяка надежда за хуманност. „Антихрист” е разделен на глави и всяка една от тях се задълбава все повече и повече в тъмнината на човешката същност. Режисьорът е майстор на провокациите и насочва вниманието си в демонстрацията на един единствен факт - всяко едно създание е способно да извърши зло.

Филмът е изкривен огледален образ на всичко добро. Местността Еден метафорично пресъздава Райската градина, а Съпругът (Уилям Дефо) и Съпругата (Шарлот Гейнсбърг) наподобяват Адам и Ева. Странната обстановка е изрисувана с тъмните цветове на черногледия режисьор, а героите често не разполагат дори с един лозов лист, за да прикрият голотата си.

Двамата актьори се впускат в дълбочините на злото водени от своя „бог” Ларс фон Триер и се представят на изключително високо ниво имайки предвид особената трудност на ролите им. По лицата им сякаш е изписана всичката болка и страдание на персонажите. Доказателство за качествената актьорска игра е наградата за най-добра женска роля за Шарлот Гейнсбърг на Фестивала в Кан през 2009.

Операторът Антъни Дон Мантъл заснема местността Еден оприличавайки я на една обикновена гора от детските приказки, но това, което се крие в пейзажа не насочва хода на събитията към обичайната финална фраза „И заживели щастливо до края на дните си”.

„Антихрист” е филм, пред който не можете да останете безразлични. Лудостта, отчаянието и страхът минават през тялото на всеки от нас. Разликата е в емоциите, които демонстрираме и изживяваме изправяйки се пред тези състояния.

Ларс фон Триер разкрива себе си повече от всякога и създава лента, която „крещи” от болка и страдание. Това усещане не може да е приятно особено когато достига до нас чрез сурови и безкомпромисни кадри.

Понякога обаче киното се превръща в симулатор на страха и води зрителите по непознати пътечки изпълнени с изненади. На излизане от „гората” ще заобичате или намразите „Антихрист”…

Ако въобще стигнете до края…

Ако ви хареса този филм, гледайте: „Фатално привличане”, 1987 (“Fatal Attraction”)

Next: „Писател в сянка”, 2010 (“The Ghost Writer”)